Роден е през 1867 година. Дядо Паисий Пастирев, бивш игумен на Бачковския манастир, получава духовния чин "архимандрит" през 1905 година. По този случай вестник "Пловдив" в брой 1317 от 31 декември 1905 година пише: "Игуменът на Бачковския манастир йеромонах Паисий, по инициатива на когото се откриха мощите на Патриарх Евтимий, е ръкоположен от Софийския митрополит Партений в чин архимандрит". По възрастните асеновградчани с благоговение си спомнят за дядо Паисий.

Помня го и аз от началото на ученическите ми години в Търговската гимназия - Пловдив (1941-1942г.), когато ежедневно пътувах до Пловдив, заедно с голяма група асеновградчани, мои съученици.

Като по традиция винаги заемахме първите 2-3 купета от влака, където разговаряхме разгорещено по разни теми. Сред нас при нередките си пътувания неизменно бе и дядо Паисий, който ни поучаваше в благонравие. Познаваше ни поименно, но при шумните разговори и закачки, той почукваше леко с бастунчето си провинилия се с думите: "Ей, Фандък, не так, стой мирно..."

Помним го с добро като добродетелна, състрадателна и уважавана личност.

Неведнъж се е застъпвал за нас пред директора на гимназията за освобождаването ни 10-15 минути преди края на петия учебен час, за да можем да хванем влака за Асеновград. Знаехме, че не жалеше и лични парични средства за издръжката на не едно сираче и други даровити, но бедни студенти. Научавахме от родителите си как дядо Паисий с големия си авторитет е решил поредния голям обществен проблем.

И всичко това извисяваше пред очите ни иначе невисоката му фигура.

Не ще забравим и кончината му, по повод на която вестник "Родопско ехо" в брой 939 от 9 август 1943 години писа: "На 4 август почина Негово Високопреподобие Архимандрид Паисий Пастирев.

Отдал се от ранни години в служба на родната църква, като приел монашеството.

Завършил в Киевската духовна семинария и Казанската духовна академия с учена титла "Кандидат по богословие".

Покойният е бил председател на Радовишката църковна община, управляющ Струмишката и Драмска епархии, председател на Българската църковна община "Св. Стефан" в Цариград, Екзархийски протосингел, проповедник и протосингел на Сливенската митрополия и на два пъти игумен на Бачковския манастир, награден с ордени. Останал да преживее старините си в Асеновград в близост до Бачковската обител, със своя благ характер той бе обичан и признат от всички.

Дядо Паисий в последните си години живя в мизерия, отдал всичко на близки и познати, като най-вече помагаше със своите връзки на сираци и нуждаещи се младежи.

За отбелязване е и неговата служба в Македония, където той води борби срещу чуждите домогвания. По негов почин са построени множество училища и църкви. Той е написал няколко книги: "Мисли върху монашеството", "Петричко-Бачковския манастир и гроба на Св. Евтимий - Патриах Търновски" и др.

Асеновградското гражданство и свещеничество със скръб изпрати тленните му останки на 6 т.м. и отдаде заслужена почит.

Седмица по-късно вестник "Правда" помества дописка на нашия съгражданин (отдавна покойник) Иван Бойчев, в която четем: "По почин на близки и познати на скоропочиналия в града ни архимандрит Паисий е решено за увековечаване паметта му да се постави възпоменателна плоча на Бачковския манастир, където той бе дългогодишен игумен.

Според завещанието му всичко, каквото е оставил, го завещава за народополезни почини."