Известно е, че през януари 1878 година в района на селата Брестник, Куклен и Белащица става едно от най-големите сражения на войната. Турските части са разбити и бягат в паника, отстъпвайки към Родопите. Части от тях се оттеглят към Асеновград, а други - главно пехотни части - са принудени да се спасяват, катерейки се по склоновете на планината към селата Лясково и Яврово. Хората се укриват в гората, изчаквайки да премине бурята от военните сражения. Лясковци се укриват в недалечната височина "Св. Илия", където има развалини от малка църква.

От тоя връх те със страх следят развитието на военните действия в Пловдивското поле. Една от разбитите части на Сюлейман паша се отправя по посока на село Лясково, като налетява на укриващите се лясковци на върха. Всички, които можели да воюват обкръжават турските войници и искате те да предадат оръжието си. Турците отказват. Завързва се ръкопашен бой, в който всички загиват. На това място лясковци ги погребват. Гробовете остават неми свидетели на този епизод от Освободителната война през януари 1878 г. Сменят се поколенията в Лясково, а споменът за гробовете на турските войници все повече избледнява, за да се забравят напълно.