Старите станимаклии умеели не само да правят хубаво вино, но и различни туршии, сладка и други лакомства, за да има храна през дългите зимни месеци, а и с какво да се отсрамят пред гостите по време на празник. Това е занимание, изцяло на жените. На първо място се нареждат петмезите и балсуджуците, които се приготвят от пресечена гроздова шира. Тя се вари в голяма бакърена тава и се бърка непрекъснато, докато остане наполовина. В нея се пускат резенки от тикви или дюли, изрязани в най-различни формички и предварително накиснати във варно мляко.

За по-силен аромат се слагат и кори от портокали или мандарини, а същи китка босилек и индрише. Така приготвеният петмез е любима храна на децата през зимата. Поднасяли го с орехи и сусамов тахан, произвеждан в многобройните яхани в града. Петмезът се поднасял и с едно друго любимо лякомство на станимаклии - мекиците, особено по време на пости.

Направата на балсуджуците обаче не е така проста. Изисква се подходящо време - да не е дъждовно или облачно. Изчистените орехови ядки се нанизват на конци с дължина до 50 см. Нанизите се накисват известно време във вода, за да излезе боята на ядките, после се окачват на въжета да изсъхнат. През това време ширата се пресича и се вари, докато остане наполовина. В нея се сипва домашно нишесте и се бърка непрекъснато с дървена лопата, за да не загори. В така приготвената каша се потапят нанизите с орехи и се окачват на въжета. Това се повтаря няколко пъти, докато балсуджукът придобие нужната дебелина. Трябва да се внимава да не станат много тежки, за да не се изхлузят ядките или конецът да не се скъса. По повърхността балсуджуците се украсяват с ядки от белени бадеми и се отърколват по чаршаф, поръсен с нишесте. Започват да ги режат по Димитровден, с което откриват и зимния сезон. Поднасят се на филийки към кафето. Домакините не трябва да забравят и мократа кърпа за изтриване на ръцете.

Едно време балсуджуци се правили в почти всяка къща, някъде по 500-600 парчета. Голяма част от тях отивали за продан. Ако дойде гостенин от друг град, завивали му по един като подарък от Станимака.

От гроздето станимаклийските домакини правили и туршия - грозденица. В голямо гърне се нареждат пласт грозде, пласт синап, докато гърнето се напълни. Отгоре се залива с шира и се слага торбичка със синап. Капакът на гърнето се замазва с тесто. Така приготвената грозденица може да престои през цялата зима. За пръв път от тази туршия се слага на бъднивечерската трапеза преди Коледа.

Много още специалитети от грозде са правили местните домакини - мармалад, пелте, гроздова халва и прочутото бяло сладко, за което също се иска майсторлък, а и поднасянето му е придружено с много салтанати, както биха се изразили старите станимаклии.