Когато хаджи Сотир отворил кожухарски дюкян на станимашката чаршия, първата му работа била да повика зографин да му нарисува табелата. Поискал да има на нея бяла мечка с надпис "Кожухарница "Бялата мечка" на хаджи Сотир Полигоров".
Дошъл зографина и почнал пазарлъка.
- Мечката вързана ли или отвързана я искаш хаджи? - попитал го хитро зографинът/
- А колко ще ми вземеш, ако е вързана? - предпазливо попитал хаджията.
- Вързана - петстотин грошове, а отвързана - двеста.
- То като е тъй, отвързана я изпиши!- рекъл бързо хаджи Сотири запремятал божигробската си броеница.
Табелата станала от хубава по-хубава и красяла не само дюкяна на хаджията, но и цялата чаршия. Но заесенило, завалели дъждове, задухали ветрове и от бялата мечка не останал и помен. Ядосал се хаджи Сотир и хайде при зографина.
- Ей, вагабонтин! - викнал му той от вратата. - Париците ми взе, а бялата мечка вече я няма никаква.
- А, аз не съм виновен хаджи! Ти сам ми рече да я нарисувам отвързана, а щом е отвързана тя е избягала...