Един млад фукара отишъл при хаджи Калчо и му казал:
- Хаджи, едно време си давал пари с лихва на баща ми, сега и на мен да дадеш, щото искам да си отворя кафене.
- Като е така, какво да правя, ще ти дам - съгласил се хаджи Калчо - но с двойна лихва, защото сегашните пари не са като едновремешните.
- Двойна, тройна - давай!
Хаджи Калчо отворил сандъка и му наброил жълтиците. Бъдещия кафеджия бързо ги прибрал, сетне драснал кибритена клечка, та запалил цигара. Хаджи Калчо се намръщил и му рекъл:
- Я, момче, дай парите да ги изчета още веднъж, че може повече да съм ти наброил!
Момъкът доверчиво му ги дал, а хаджията ги пуснал в съндъка и казал:
- На тебе пари не давам. Ти парите ми не можеш да върнеш и туй то!
- Защо така бре, хаджи? - смутил се младият човек.
- Защото ей го мангала пред тебе, а ти харчиш клечки за тютюна си.