Параклис ''Св. Илия'' (XVIII-XIX в.)
Параклисът е граден през XI век и е реставриран през XVIII век. Намира под сините скали и до една пещера по пътя към манастира "свети Кирик и Юлита". Mестността е доста многоводна. Има извор и чешма. Тук според преданието е имало голямо капище на Аполон Кендрисийски. Това се покрепя и от намерени на това място мраморен жертвеник и надпис върху олтара на Аполон Кендриси - Спасител (бюлетин на България, т.VII, стр. 152). Връзката капище-християнски сакрален център е много лесно обяснима, ощеповече самата връзка Аполон - Св. Илия. Според христинската иконография Св. Илия е изобразяван възкачен на колесница с четири коня, която лети в небесата. Този сюжет е инспириран от разказа в Стария Завет, според който светият пророк е бил взет жив на небесата. Интересна е аналогията със изображението на Аполон, който в гръцката митология се изобразява също на колесница с четири коня. Много често капищата и олтарите на Аполон по-късно по времето, когато християнството вече имало своите сериозни позиции се превръщали в параклиси, посветени на свети Илия. Неслучайно в Родопите много от върховете с, или без параклиси носели името на светията.
Традиционен е ежегодният курбан в чест на празника.
Над параклиса в една скала има пещера, където е зазидана голяма желязна халка. Тук в миналото е имало неголяма сграда, където са пребивавали болни.
Самият параклси е доста обширен и е изографисан. Иконостасът е обикновен - дъсчен. Стенописите и иконописта са изпълнени със доста голямо майсторство. Еднокорабен с открита нартика. Засводен и покрит с трискатен покрив.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.
Празнува се на 20 юни. Параклисът е към енорията на храм "света Богородица Успение".
