Параклис ''Света Богородица'' (Малката) (IX в.)
За пръв път Пловдив е превзет от хан Пресиан в началото на век. Крепостта датира от век, а в нея са остатъците на параклис, датиращ от век. Оттук може да се заключи, че непосредствено след превземането на Пловдивската област от Пресиян, който е предшественик на св. Княз Борис - Михаил, по време на когото се приема християнството, Пловдивската област, включително и Петричката крепост попадат под властта на Византия, както заключаваме от наличието на този религиозен паметник, какъвто е параклисът. Известна е била византийската традиция, при превземането на нова област, да бъде веднага териториално и административно преустройван, като бивали строени калета - верни византийски съюзници в борбата им за укрепване на властта им в България. Именно, че областта Филипополис и в частност Петричката крепост е построена около средата на век, като укрепление даващо сигурност от към север, говорят остатъците от параклиса.
Намира се в бастиона на Асеновата крепост край Асеновград, над шосето за Бачково. Разположен е в низината на югозапад от църквата ''Св. Богородица Петричка''. Първичният градеж е от XIв. Разкрити са частично само основите. Съгласно опита за реконструкция на плана, параклиса има почти формата на квадрат. На два етажа, той е еднокорабен във второто нива на сградата, без нартика. По западната си страна е залепен за стената на водохранилищата (щернята). Иззидане от каменна зидария с тухлени пояси. По план параклиса принадлежи към най-разпространения тип средновековни църкви-параклиси в нашите земи. Той е едноабсидна, без притвор. При разчистването са намерени и фрагменти от стенопис и.
Параклисът "Св. Богородица Малката" може да бъде наречен също така и ''царският малък храм'' на крепостта, а ''Св. Богородица Петричка'' - ''голямата общокрепостна църква''. Той се е позвал само от обитателите на феодалния замък.
Построен към края на XIв. и началото на XIIв. върху основата на по-стари сгради и е оформен окончателно през XIIIв. Разрушен е последен, когато са рухнали и крепостните стени - заедно с гибелта на бастиона в края на XIV век.
 |
 |
|
|
