параклис ''Св. Константин и Елена'' (IX в.)
Според преданието на това място преди да бъде построен параклиса е имало езическо капище от римско време. При разкопки са намерени гробове от същото време. Откритите гробове са били зазидани с плоски тухли и големи местни плочи от близката кариера. Той е строен по време, когато в Пловдив храма на Мемион и Севериан e бил преименуван на "Св. Св. Константин и Елена"
Олтарният полукръг е граден с плоски тухли и бигор и е шестоъгълен. Храмовата икона е от вкопаните, също и иконите на Иисус Христос и света Богородица.
По предание тук са се пазили мощите на свети Дионисий Станимашки - духовен покровител на Асеновград. Светията пострадал в Пловдив заедно с други 36 пловдивски мъченици. по време на гоненията при император Диоклетиан. Част от мощите на светията сега се пазят в храма "Света Богородица Успение" . Освен това в параклиса е намерен и един метален кръст.
Бил е построен за гробищна църква и се е намирал извън селището Станимака.
Параклисът е еднокорабен с пристроена нартика и с една абсида на олтара.
Според арх. Стоил Стоилов през 970 година след нашествието на руския княз Светослав тук са се черкували пловдивчани. Претърпял множество беди, през 1872 година бил въздигнат от развалините.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.
Празнува се на 21 май. В енорията на храм "света Богородица Успение".
