Бил ли е гръцки манастира "Света Петка Мулдавска" Д-р Димитър Атанасов
За някои този въпрос е наивен, за други - излишен. Почти е утвърдено мнението, че този манастир през дългата си история (има предположение - напълно основателно, че е основан около 1360 година) винаги е бил в български ръце Това мнение упорито защитаваше и акад. Николай Хайтов.
В книгата си "Асеновград в миналото" той твърди:
Заедно с Бачковския манастир преминават у фанариотите и всички съседни манастири: Кукленският, Белащенският, Горниводенският с изключение на Мулдавския - "Света Петка", който си останал докрай български.
Но в едно писмо с N 95/15.11.1904 г. игуменът на Мулдавския манастир - Милетий пише до пловдивския митрополит Натанаил: "Нещо до преди 42 години манастира бе в гръцки ръце, управляваше се от гръцката митрополия Тук имаше тогази и гръцко училище. Преди 75 години аз се учих в това училище."
Може да се вярва на този тект, тъй като се касае за времето преди 1870 година, когато се създава Българската екзархия.
"Сградата на орела" - арх. Стоил Стоилов
(Неиздавани записки, 1989 г.)
Години наред в нашите градове строежите не стихват. Нямаме селище без нов център. Наред с общественото строителство, като гъби никнат жилищни квартали, комплекси и отделни жилищни сгради. Строежи много, но като че ли не можеш ги различи. Посивяха градовете ни с това едро и дребно строителство. Посърна и Асеновград. Загуби аромата на възрожденско селище. Загубиха се редица архитектурни ценности и паметници на културата. Не съхраняваме както трябва и това което ни е останало...
Асеновград, кой би могъл да си го представи без сградата на "орела". Така е улегнала в центъра на града тази оригинална постройка.
Така типична за следосвобожденската ни архитектура и така характерна за силуета на гарада ни...
В едно с Метоха на Бачковския манастир те са неповторими - останали ни Станимашкиценности.
Изградена е през 1932-33 година от чаушовските (добростанските) майстори Атанас Бушев, Сандю Джангозов,Димитър и Запрян Радеви и др. Това е 4 етажна жилищна сграда с магазини, която спира погледа ни от центъра към диплите на Родопа.
Предлагам на вниманието ви текста на една от най-обичаните и емблематични за града ни песни - "Станимака".
Станимака, Станимака, Станимака ти чуден град
Станимака, Станимака, Станимака ти чуден град
От двете страни балкани, а по средата Чая тече
От двете страни балкани, а по средата Чая тече
А по средата на града на Чорбаджака къщата
А по средата на града на Чорбаджака къщата
Там има вино магала и върла люта ракия
Там има вино магала и върла люта ракия
В раздел снимки (подраздел) видео има и връзка за самата песен в изпълнение на известният народен изпълнител Георги Германов. Може да я видите и тук
Агонията на един забравен параклис
Преди време бях помолен от един гражданин на Асеновград (види се буден и съвестен) да публикувам в сайта снимки на аязмения параклис към манастира "Св. Св Кирик и Юлита".
Параклиса е изписан със изключително ценни стенописи, които обаче поради престъпното безхаберие на хората, които трябва да се грижат за църковните ни светини се руши. Руши се бавно, и безвъзвратно, сякаш за да ни показва дълго как нашето нехайство е причина за това.
Още преди няколко години за пръв път се сблъсках с шокиращата гледка на срутен таван и дъждовна вода обливаща стените на параклиса.
За огромно съжаление нещата не са се променили с абсолютно нищо към добро, дори напротив. Положението става все по-трагично. Питам се кой ще понесе отговорността за случилото се и кой ще има доблестта и куража да поеме отговорност параклиса да бъде спасен. Слагам три снимки тук, които красноречиво говорят за всичко.
По темата своите коментари може да оставите в форума на сайта
Организационна подготовка на Съединението в Асеновград - Ангел Кръстев
Още на 10 февруари 1885г. в къщата на Иван Андонов се провежда тайно събрание, на което се учредява Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), по подобие на комитета основан от Васил Левски. За негови членове са избрани: Захари Стоянов - председател, секретар Иван Андонов, касиер Тодор Гатев и членове - Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев, поручик Ганю Атанасов и Карайовов.
След учредяването на БТЦРК в Пловдив, започват да се изграждат местни комитети в редица селища в областта като идеята е освобождението на Македония.
С този първоначален замисъл се активизират и преселници от Македония и Тракия.
В Асеновград през онези години има значителна маса преселници от Македония и Родопите, която более за освобождаването на тези части от българските земи.
Стопанска дейност на манастира "Света Петка Мулдавска" в миналото - д-р Димитър Атанасов
Повечето български манастири са притежавали в миналото и земеделски стопанства, чиито приходи са подпомагали издръжката им.
Макар да е в планината (450 м надморска височина), манастирът "Св. Петка Мулдавска" е притежавал доста имоти долу в равнината, както и други в град Станимака. Разбира се той не е притежавал собствен метох, както Бачковския манастир. Но в града е имал една къща, вероятно доста голяма, защото половината с давала под наем, а другата половина е служила за подверие на манастира. Вероятно там са отсядали хората на път за манастира или при завръщането си от него.
В началото на XX век той притежавал още една новопостроена къща (фурна), която също е била отдадена под наем.
Над смълчаната от уплаха Станимака е лепнала бяла, тежка зима. Утрото на 18 януари е мразовито. Подухва студен вятър откъм заснежената планина. Водите на рекаЧая са сковани в лед.
Дърветата покрай бреговете сякаш зъзнат - по оголените им гранки светлее скрежец. Екват наблизо топовни гърмежи. Всеки трясък разтърсва двукатите чорбаджийски къжи, стъклата им грозно потракват под големите им стрехи.
Съвсем близо гърмят пушки, цвилят подплашени коне, трополят топове, обозни коли и ракли. По калдъръмените улици пробягват аскери, пищят ранени в предсмъртни мъки. Тук-таме в полето пламват пожари, горят копи ръженица в долината "Кюмюрджи махала".
Сърцата бият лудо и тръпнат в ужас пред неизвестността. Тъй близка е турската кървава разправа с развълнувания от радост град!
Уплахата в града все повече нараства. Людете се изпокриват в мазета и яхъри. Някой побягват в планината. На високото горе в "Нохто махала", в двуката къща, която през априлските дни на 1876година, е била свърталище на Отон Иванов, са се събрали неколцина църковни настоятели на първия български храм "Св. Димитър".
Асеновград и Априлското въстание (По спомени на Отон Иванов) - Стефан Морев
Видният деец на Априлското възстание Отон Иванов в продължение на близо половин век след Освобождението води оживена кореспонденция с изтъкнати общественици, писатели и историци.
Тази кореспонденция има забележителен принос при възстановяване действителната картина на подготовката и провеждането на Априлското възстание в IV революционен окръг.
За асеновградчани изключителна стойност има преписката на Отон Иванов с бележития асеновградски краевед и историк Христо Шипков.
В първото си писмо от 13.II.1912 година Христо Шипков моли Отон Иванов да отговори на някои въпроси, тъй като името му е "замесено от началото до края на освободителното дело на Станимака".
Средновековната Станимака - граници и местоположение
В края на XI век Стенимахос е "голямо селище" по думите на неговия притежател Григорий Бакуриани. В него се намират две крепости, строяла се трета на върха "Св. Димитър", а на 2 км южно се намирала Асенова крепост. Тази укрепителна система изисквала многобройно население, което да обслужва крепостите и имотите на на най-големия феодал - Бачковски манастир.
Населението на града се състояло от земеделци и занаятчии. Строителството на крепости се нуждаело от зидари, каменари, дърводелци, железари.
Занаятите се развивали и от обслужването на войската, която охранявала крепостите.
Необходимо било тя не само да се храни, но и да се облича, въоражава. Така в края на XIвек и в началото на XII век Станимахос представлявал значителен среновековен град.
Какъв е бил етническият състав на населението му. Като съдим по археологическите находки, то не се е различавало от това, в останалите райони на страната. Керамиката, която е най-сигурният белег за етноса, е еднаква с тази, която се среща в другите средновековни селища - Цепина, Търново, Червен.
Сава е едва десетгодишен, когато през 1913 година семейството му се прощава със село Еникьой, Ксантийско и заедно с българското население от Тракия напускат принудително родния си край.
Семейстовото на Сава се установява в Асеновград и тук той завършва прогимназия. Учението си продължава в Сливенскатагимназия, тъй като търсейки по-добър поминък, родителите му се преселват в с. Жеравна, Сливенско.
В гимназията Сава се включва в нелегалните марксистко - ленински кръжоци и взема активно участие в борбите срещу тогавашната власт.
През 1919 година завършва 10 клас, но поради липса на средства той науска гимназията и започва работа в тютюневите складове. Под влиянието на своите колеги, носещи комунистически идеи той става член на Комсомола и участва в провежданите стачки и демонстрации.
Едно женско име в героичната история на Асеновградскиякрай буди удивление и патриотична гордост. Името на Гуга войвода. Сведенията за живота и са твърде оскъдни.
Не е установено точно къде е родното и място: Според едни тя е родом от с. Избегли, с според други източници - произхожда от с. Карареизово (днешното Болярци), Пловдивско. Това, което се знае за нея, е повечето от легендите и преданията за нейните подвизи.
Коя е Гуга войвода и защо е станала хайдутка. Да се обърнем към преданието и тръгнем по неговите следи. Гуга била обикновена млада българка.
Била женена от три месеца, когато мъжът и Браню трябвало да побегне в планината, за да се спаси от преследванията на турците. След девет месеца тя родила детенце. Местните турци непрекъснато я разпитвали къде е Браню. Накрая тя не могла да изтърпи ежедневния тормоз, оставила рожбата си в селската църква, и отишла в гората да дири мъжа си.
Асеновградски художници от времето на Възраждането - Славчо Кисьов
При изобилие на десетки църкви и манастири в Асеновград и района му по време на българското Възраждане са се създали обективни условия за появяване на художници, които да ги изографисат или да поправят изписаното вече. Някои от тях са блестели с с особени таланти, други документирали присъствието на българския художествен гений сред стремежа на гърците да елинизират града, трети се възхищавали от зографиите на Захари Зограф, оставени в в църквата при Метоха, в Бачковския манстир, в аязмото на църквата "Св. Богородица - Рибната", в църквата в с. Болярци и опитвали четката си в станимашки църкви.
В Мулдавският манастир"Св. Петка" работили тревненски майстори.
В манастира "Св. Неделя" работи сподвижникът на Левски Георги Данчов, ученик на станимашкия художник Алекси Атанасов от Негуш.
И до ден днешен свежите стенописи на Алекси Атанасов от 1852г. в манастира "Св. Кирик и Юлита" говорят за един голям творец от онова време, който разбира от цветна хармония и добре владее изкуството. Негова е била погълнатата от пожар през 1902г. зография върху външните стени на монашеските килии в Араповския манастир, датирана от 22 юли 1846г. Опитен майстор с богато въображение - така го сочат останалите от еснафа. Негов пръв помощник при изографисването на манастирите е син му Евтим, който наследява таланта на баща си.
Раннонеолитно селище при с. Куклен - Ст. н. с Петър Детев
На 1км западно от с. Куклен, в северните склонове на Родопите, на ниска тераса до десния бряг на р. Пранга дере, открихме неолитно селище. То има диаметър при основата около 80 м и дебелина на наслоението около 30 см. Тънкото наслоение и културните материали на мястото на селището (само един слой) показва, че то е съществувало кратко време. Селището спада към т. нар. от Васил Миков временни или "открити" селища.
Мястото на новооткритото селище сега е засадено с лозя. При реголването му са изкопани раннонеолитен тип брадва, два кратуноподобни глинени съда, глинено коритце, тежест за стан и много фрагменти от глинени съдове.
Тези предмети са прибрани на съхранение в училищната музейна сбирка на селото, а камъните и една част от по-едрите фрагменти от глинени съдове са изхвърлени край десният бряг на р. Пранга дере.
Изкопаната от селището огладена каменна брадва е запазена много добре. Тя има симетричноклиновидно изостряне и почти кръгло напречно сечение. Този тип неолитни брадви се отнасят към ранния или стария неолит.
б.а. "Откритието е направено през 1976 година, затова и сегашният град Куклен е описан като село.".
Викторина в памет на 136 години от обесването на Всил Левски
На 18 февруари в градската библиотека "Паисий Хилендарски" ще се проведе викторина на тема "Какво знаем за Левски".
Тя е организирана от Историческия музей в града, както и от СОУ "Св. св. Кирил и Методий".
Повода за събитието е свързано с 136 годишнината от обесването на Апостола на свободата.
Началният час на провеждането е 15:00 часа.
Натиснете върху афиша за да го видите в голям размер.
Новости в сайта
- В отдела на сайта - "Параклиси и аязма", на секция
"параклиси, храмове и аязма - Родопи" е добавена информация и снимки за всички 22 параклиса, намиращи се в района на град Чепеларе.
- Поради временното нефункциониране на сайта на храм "Свети Димитрий" - гр. Асеновград - www.hram-asenovgrad.com галериите от него са прехвърлени на страниците на "Станимака - диховно наследство". Може да ги видите в отдел "Снимки".
- В отдел "Църкви" е добавен богат снимков материал, проследяващ строителството на един от най-новите храмове в града ни - "Св. Архангел Михаил"
- В Отдел "Манастири", също има новости. Добавена е галерия за манастира "Св. Кирик и Юлита", над кв. Горни Воден
Храм "Св. Атанасий" - гр. Чепеларе
Преди сръбското възстание, чепеларските християнски първенци, помолили Кара-Ибрахима да им съдействува за направата на църквата в Чепеларе, обаче, Кара-Ибрахим не искал да се съгласи. По това време отец Никола Узунски бил свещеник в село Широка лъка и отговарял за целия рупчоски /родопски/ край в който влизало и село Чепеларе до построявянето на църквата в него.
По-късно обаче времената и обстоятелствата се променят, а да съградиш църква е трудна работа, защото трябвало царски ферман; освен това, трябвало да се намесят в тази работа пловдивският„КАРАБАШ”- (владика), и много други хора, а Кара-Ибрахим не желаел да се меси в рупчоските работи софти и карабаше.
"Ако поп Никола е остарел найдете друг чилек и го сторите поп, ала немойте настоява за градене на чьорква".
След руско-турската война, през 1828-1829 година и свалянето на Кара-Ибрахим, християните в Рупчос се пробудили в духовно и културно отношение. Султан Махмуд II се захванал да осъвременява управлението в царството си, и между другото издал наредба с която разрешавал на християните свободно да изповядват своята религия и да строят църкви и училища. В Рупчос първи започнали да строят свои църкви жителите на Чепеларе, Широка лъка и Павелско.
Сурнане - крадене на моми - Из миналото на Богутево - А. Шиков
От най-старо време та до 1944 година в моето родно село, а и в други околни села краденето на моми беше на мода.
Причина за това беше неравноправието между мъжа и жената, останало от векове.
Религиозните предразсъдъци и вярвания оковаваха във вериги родопската жена.
Донякъде те допринасяха за запазване на морала, но подтискаха волята, желанието и мисълта на родопската младеж, особено на българите, свързани насила с исляма.
Момите и ергените не можеха да обичат свободно, когото искат. Където речеха родителите им, там ги женеха.
Имаше немалко случаи ерген да доведе невяста от друго село, без той да я е виждал или пък тя него. Момите знаеха само работата - да жънат, да копаят, и да събират сено през лятото. Когато вървяха, не им се позволяваше да гледат настрани. Ако срещнеше някой момък, макар и гальовник, момата гледа в земята.
